Целите ни формират нашето възприятие за реалността. Ние възприемаме това, което Е като това, което искаме да бъде. Не виждаме истинския свят, а една илюзия и фантазия.
Предричаме бъдещето не по начина, по който си мислим, че ще станат нещата, а по начина, по който ИСКАМЕ да станат.
За да оцелеем в този свят, ние моделираме значението и смисъла на всичко около нас.
Правим това през разказа. Ние разказваме на себе си истории за това къде сме сега, накъде отиваме, къде искаме да отидем и как мислим да стигнем дотам. Тези истории регулират емоционалните ни състояния.
Това, което ни помага по пътя към целите ни, извиква в нас позитивни емоции, докато това, което ни пречи създава негативни такива. Повечето неща, които срещнем възприемаме като незначителни, защото имаме лимитирани ментални ресурси.
Това, което ни показва какво може в дългосрочен план да донесе позитивни емоции и по-добър живот са добрите истории.
Най-значимите от тях показват:
– какво е сегашното състояние (настоящето)
– какво е идеалното състояние (целите и мечтите ни в бъдещето)
– определените действия, които да направим, за да стигнем идеалното състояние (моделът, който да селдваме, за да постигнем целите си)
Много разказвачи знаят това несъзнателно и оттам създават своето творчество.
Великите автори са тези, които съзнателно конструират историите си, знаейки, че създават модел за по-добър живот.
– Емил Стратев