За всяко дете майката е най-важният човек.
Тя е тази, която му е дала живот и тази, която ще осигури неговото оцеляване през следващите години.
Ако детето се отдели от майка си преди да навърши 18 месеца, това предизвиква травма в него. Така се прекъсва неговото вътрешно движение към нея.
Тогава детето се отдръпва в себе си и спира да иска това, от което се нуждае. Дори и майката да се завърне, то не иска от нея.
Такъв човек, като порасне ще се сближава само донякъде с хората – до някаква граница. Той ще ги заобикаля и няма да отива директно при тях, за да получи любов. Детето в него няма да отива директно при майка си, за да получи любов от нея, защото се е отказало.
Избягвайки сближаването, този човек всъщност иска да избяга от това да бъде отхвърлен.
Такива хора често в живота си имат повтарящ се модел на недиректност и страх. Те се опитват да избегнат болката, която могат да изпитат и която са изпитвали в миналото си в някои травматични и тежки преживявания. Те бягат от страданието в миналото си.
Стратегията им е да не ходят директно там, където искат, а да заобикалят, бягат или да се отдръпват.
За да излекува тази травма, възрастният, който е осъзнал, че има прекъснато движение към майка си, има нужда да завърши това движение. Този процес е много труден и затова терапията може да му е полезна.
Тъй като тази травма е голяма за едно дете, ще му е трудно да се протегне към своята майка, дори и когато то вече е голямо (станало е възрастен).
Само в случай на прекъснато движение, родителят може да се приближи към детето си, защото то не винаги може да го направи (било е твърде малко, когато прекъсването се е случило).
В една терапевтична сесия, майката прави това, което в реалността не е могла: да държи детето си в ръце.
Ако в констелация детето може да гледа майка си в очите и да й благодари за живота, който тя му е дала, разбираме, че то истински я взима.
След това животът в него започва да тече по-леко.
-Емил Стратев (Вдъхновено от “Корените на Любовта”)