Тук ще споделя нещо интересно, което научих преди години за неосъзнатото ни идентифициране с предците ни.
В първите модули от констелационния тренинг имахме упражнение, в което всеки имаше възможност да направи малка констелация с трима човека.
Задачата ми беше да чуя темата на клеинта, той да постави тримата представители, аз да ги питам как се чувстват и ако усетя импулс, да направя една-две малки интервенции (примерно да преместя някой или да го помоля да се обърне).
Не си спомням каква беше темата. Спомням си единствено как питах представителите какво чувстват и как обикалям около тях като муха без глава. Не знаех какво трябва да направя. Не знаех и какво се искаше от мен.
Усещах импулс да направя нещо, но не знаех какво.
След края на това упражнение асистентът, който наблюдаваше целия процес ми даде обратна връзка. Каза ми, че единственото, което не съм направил (в малкия, ограничен формат на тази мини констелация) е да попитам дали представителят на клиента може да погледне дядо си в очите.
Това беше една малка, уж незначителна обратна връзка, която с времето отключи много осъзнавания за процеса на идентификация.
Една от причините да повтаряме отново и отново негативни поведенчески модели, които само ни пречат, е че го правим, защото ние носим енергия на друг.
Ние се идентифицираме с представител от семейната ни система, защото го обичаме. Сляпо, да, но го обичаме.
Проблемът с това е, че така, ние не живеем своя собствен живот, а съдбата на друг човек.
За да се върнем в нашата си енергия е нужно да спрем идентификацията си с хората, за които сме се залепили енергийно.
Първата стъпка в този процес е тази, която асистентът в констелациите ми подсказа – да погледнем човекът, когото си мислим, че сме.
В констелациите правим това като накараме представителят на клиента да погледне човека, с когото се е идентифицирал.
Вглеждането в очите на другия започва да премахва идентификацията и да дава осъзнаването, че двамата са различни хора.
Извън констелациите това може да се случи като разберем семейната ни история и видим на кого повтаряме съдбата. Ако реално има такъв човек, може да направим нещо, така че да го включим в сърцето си. Може да направим медитация с неговия образ, да запалим свещ за него или да сложим негова снимка някъде в къщата ни.
Не може да се борим със сляпата любов и идентификацията. Може само да ги трансформираме в осъзната любов. Това става като започнем да си спомняме за важните хора в семейството ни.