От книгата “Карти на смисъла” (Maps of meaning) разбрах, че доброволната среща на човек със смисъла на живота, ще му помогне да намери идентичността си с Бог. Това ще стане само, когато той спре да се самозалъгва и да мами.
Преди бях много добър в това да се лъжа сам. Това, което съм открил, е че най-коварният път към злото е през малките стъпки, защото тогава дори не забелязваш как сам копаеш ямата, в която бавно пропадаш.
Много по-лесно е да не вършим неща, при които е ясно, че ще нараним себе си и другите, но това, че не правим ГОЛЕМИ злини, не ни прави морални.
Истинското зло се крие в малките неща, които лека по лека корумпират душата ни. Това са малките действия, за които нашата съвест ни нашепва, че не трябва да правим и не са добри, но, за които си затваряме очите, защото знаем, че те нямат голям видим ефект.
Ако се правим на слепи достатъчно дълго време, ние спираме да чуваме тихия глас на личната ни истина. Тогава загубваме компаса, който ни показва пътя към това как да проявим най-висшата ни форма. С по-прости думи: когато правим неща, които знаем, че не трябва да правим, ние постепенно губим доверие към себе си.
Често, за да запълним тази празнина, започваме да строим по-голямо его, което да ни защитава от това да поемем отговорност за личния си живот и действия.
В един момент идва липсата на смисъл, която постепенно пропива цялото ни съзнание. Всичко започва да изглежда безмислено. Нищо няма значение.
Колкото повече следваме пътя на самозаблудата, толкова повече губим смисъл в живота си, защото не проявяваме истинската си същност и не изпълняваме своята лична мисия.
Голямата лъжа в този процес, е че няма смисъл в живота или че смисълът не е важен. Ако индивидът повярва на тази лъжа, той ще загуби силата, която може да го спаси.
Нихилизмът (липсата на смисъл) представлява силен импулс към смъртта. Хората, които не виждат смисъл в съществуването си са хора, които искат на някакво ниво да умрат.
Това може да бъде изведено и в други крайности. Смисълът може да бъде заменен от омразата на живота и желанието той да бъде унищожен. Отричането на смисъла осигурява пълна идентификация с групата и интрапсихична дегенерация. Тогава личността и индивида спират да съществуват и човек става озлобен, постоянно негодуващ и вечно нещастен.
Аз самия съм изпадал в нихилизъм няколко пъти в живота си. Усещането е сякаш целия живот е покварен и щом аз съм част от него, аз също съм покварен. Имал съм моменти в живота си, в които съм чувствал все едно нищо няма смисъл.
След доста лична работа и терапия, тези моменти намаляха и аз започнах да намирам смисъл във всичко, което правя. Най-много в този процес ми помогнаха две неща: да поемам повече отговорност и да споделям себе си с другите.
Днес се върнах към записките си от книгата и видях тези две изречения:
“Ако споделяш навън това, което е в теб, това, което споделяш ще те спаси. Ако не го правиш, това, което не излъчваш навън, ще те унищожи.”
В момента осъзнавам колко дълбочина има в тях.
В миналото съм се спирал да споделям себе си с другите. Причините за това са много. Няма да пиша за тях сега. Важното е, че това, което все повече откривам, е че изразената ни автентичност обновява животите ни.
Споделянето на себе си с другите ни спасява. То е ценно и за нас и за тях. Колкото повече споделяме преживяванията и осъзнаванията си, толкова по-смислени стават те.
В един момент разбираме, че нашия живот не принадлежи само на нас. Той принадлежи и на всички, с които сме свързани.
Не знам дали има обективен смисъл да живея, но знам, че имам субективен такъв. Точно това е и красивото: всеки от нас може да намери смисъл в живота си… и той вероятно ще е малко по-различен от смисъла на другите хора.
– Емил Стратев