Психологически анализ на игралния филм “Барби”(с Марго Роби).
Докато гледах “Барби” се смях на глас и бях дълбоко докоснат от заложения смисъл.
Но, когато дойдоха крайните надиписи, осъзнах, че този филм въобще не ми е харесал!
В тази публикация ще ви споделя, под формата на психологически анализ, защо.
(Имайте предвид, че ще намерите доста спойлъри за филма. Знайте също, че тази публикация е доста дълга.)
Преди да ме обвините, че си противореча, искам да ви кажа, че за първи път ми се случва толкова много да се наслаждавам на нещо и заключението ми за него да е, че не ми е харесало.
Принципно обожавам филми, които ме докосват дълбоко. “Барби” беше такъв филм. Той ме накара да се смея истерично, да усетя вътрешно спокойствие и дори да се замисля (което рядко ми се е случвало при подобен тип комедии).
Но защо тогава си тръгнах с усещане, че нещо в този филм е фундаментално сгрешено?
Ако някой ме накара да опиша “Барби” с едно изречение, бих казал: “Това е зле разказан Пинокио, който в този случай е облечен в розово.”
И двата филма представят архетипната история на куклата, която се превръща в истински човек. Това е пътят на детето, което иска да стане автономен, зрял индивид.
Всеки от нас в живота си е преминал или преминава през този процес. Затова толкова много хора се свързват и с двата филма. Те показват как куклата, управлявана от някой друг, може да се превърне в истински човек, който има собствено, свободно съзнание.
Пинокио е кукла на конци. Той представлява човек, който все още е контролиран от:
– собствените си инфантилни импулси
– обществото
– мнението, желанията и скритите мотивации на другите хора
– “съдбата”
– наивността си и липсата на житейска опитност
Той е постоянно подмятан от личните си, инфантилни импулси и злите същности в света (които на някакво ниво представляват тези импулси). Когато Пинокио тръгва сам на училище и бива подмамен от злодеите, той започва пътя на узряването си.
Барби пък е кукла, която живее в перфектния (нереален) свят. Тя е контролирана от по-големи момиченца, които си играят с нея и е подвластна на идеала за жена, който постоянно трябва да представлява. Обладана е от женските стереотипи и от желанието си да се освободи от тях.
В момента, в който Барби осъзнава, че не е перфектна, пътешествието, в което би трябвало да стане истинска жена, започва.
И в двата филма куклите не искат да тръгнат на приключение. Те са задължени да го направят. Това символизира наложеното отвън порастване, на което всеки от нас бива подложен в някакъв момент от живота си.
Нека изследваме двете истории малко по-задълбочено.
Как Пинокио става истинско момче?
Като спасява баща си от стомаха на кита.
Повечето хора не знаят защо се свързват с тази история. Затова ще ви споделя скритата символика в нея.
Джепето (бащата на Пинокио) представлява едновременно:
– Стария Ред
– Архетипния Баща
– Създателят
Китът пък е Подземния свят.
В тази история архетипния баща (Джепето) бива погълнат от Подземния свят на Непознатото (Китът).
Пинокио трябва да отиде на най-тъмното и страшно място – в стомаха на големия звяр и да спаси всичко, което баща му представлява.
Преди Пинокио е бил владян от своите инфантилни импулси, които са го карали да прави това, което е най-лесно (с малко работа той придобива слава и преживява всякакви удоволствия). За да порасне, трябва да поеме по-голяма отговорност и да направи изключително трудно и страшно нещо.
Когато спасява своя Създател, Пинокио извършва героично деяние, което го превръща в истинско момче.
Ако искате да видите различна вариация на тази история, прочетете мита за Озирис, Сет и Хор. В него Озирис (бащата) е разкъсан от Сет и пратен в Подземното царство, откъдето трябва да бъде спасен от Хор (синът).
Ето други филми, които представят от различни ъгли историята на “управляваното от външни сили момче (кукла), което иска да стане свободен човек”:
– Изкуствен интелект (2001) от Стивън Спилбърг
– Шоуто на Труман (1998) с Джим Кери
– Тайната на Коко (2017) – констелационното анимационно филмче, което всеки трябва да гледа.
Тази архетипна история има много проявления, които няма да изследвам тук. Искам просто да стане ясно, че тя е разказвана от хиляди години. Героите се сменят, но по-дълбоката истина остава същата.
За жалост филмът “Барби” я изкривява и замърсява заради феминистката идеология, която виждаме в сюжета.
Как Барби се превръща в истинска жена?
Барби е кукла, която живее в своя идеален Барби свят. Той е фантасмагоричен, инфантилен и незрял и символизира нейната вътрешна психика. Всички неща, които се случват в него, представляват промените в съзнанието на самата Барби.
Промените в Барби света символизират преподреждането на вътрешния свят на подрастващата жена. Може да възприемем, че всички кукли (и мъжките и женските) в него представляват различни части от личността на Барби.
Това , което събужда нейното съзнание са мислите за смъртта.
Филмът започва с това, че тя открива своята несъвършенност точно, както всяко момиче трябва да срещне своята и да я надрастне.
Барби разбира, че не е идеалната жена. В началото на филма тя вижда, че й се е появил целулит, петите й докосват земята и така осъзнава, че не е перфектна.
За да върне отново ред във вътрешната си вселена, тя трябва да излезе от измисления свят, в който живее и да влезе в реалния – там, където всичките й наивни фантазии ще бъдат разбити.
Това е пътят, който момичето трябва да премине, за да се превърне в зряла жена. То първо трябва да се изправи пред наивните си вярвания, както и пред несъвършения си образ (осъзнавайки, чев един момент ще остарее, ще спре да бъде красива и ще умре). След тази среща тя може да трансформира тези вярвания в по-зрели.
В реалния свят Барби разбира, че:
– много от истинските мъже не я идеализират, както Кен прави, а я виждат като сексуален обект
– властта е повече в мъжете, а не в жените (в своята фантазия тя си е представяла обратното)
– жените и мъжете не са това, което тя си е мислила
– действията й във фантастичния свят, в който е живяла досега, не са подобрили истинския
В своето приключение Барби е съпроводена от Кен – инфантилния, недоразвит, жалък, оплакващ се, некомпентентен, глупав, но поне красив мъж, който също е кукла като нея.
Тъй като главния герой на историята е Барби и сюжетът представлява нейното узряване, аз виждам Кен като нейния Анимус – мъжкия принцип в женската психика.
Действията на Кен представляват действията на вътрешния мъж, който не е интегриран изцяло от подрастващата жена.
Пример за подобна жена е тази, която има фантазията, че партньорът й трябва постоянно да се нуждае от нея. Тя си въобразява, че той ще се бори с всички сили за нея и нейното внимание. Това я кара да се чувства специална и обичана, но е незряло.
Разбира се, начинът, по който Кен иска връзка с Барби, е изключително жалък. Той не е може нищо, няма никаква компетентностм в каквото и да е, не иска да дава ценност, а само да взима и въобще не е мъжът, който Барби желае като романтичен партньор. Но е мъжът, който тя заслужава на този етап от развитието си.
Мъжете, които са като Кен са тези, които са вечно в приятелската зона. Те не могат да спечелят жените, които желаят, защото не са намерили и изградили вътрешната си ценност, а я търсят в партньорките си.
Излизайки от фантастичния си (вътрешен) свят, Барби преживява дълбока истина, която я променя фундаментално.
Когато влиза в реалността, тя получава човешко преживяване (което може да се каже, че е Сатори – моментно просветление) на една спирка. Там тя усеща за първи път всичко около себе си като това, което е.
В един момент вижда баба до себе си, която представлява времето, старостта и смъртността на хората. Барби й казва “много си красива!”, което показва нейното приемане на всичко, което бабата символизира.
Точно това е и моментът, в който момичето-кукла започва да иска да се превърне в истинска, зряла жена.
Но как става това?
Тук за мен филмът се проваля.
За да стане истинска жена, Барби трябва да спаси архетипната Майка. За жалост, във филма, тя не прави това със създателката си (Рут Хендлър), въпреки, че те двете се срещат (и сцените, в които това става са много красиви и ме докоснаха дълбоко).
Архетипната Майка в този филм представлява матриархатът – властването на жените и женския принцип – в Барби света. Връщането на доминантната женска енергия символизира вътрешното вярване на незрялата жена, че тя трябва да властва над мъжете, за да им е равна.
След като е вкусила от истинския свят, Барби отново се връща в интериора на собственото си съзнание (в Барби света), където открива, че Кен (който също се е докоснал до част от реалността) е превърнал всичко в мъжко владение. Това символизира процеса, в който женската психика бива завладяна от тъмната и токсичната част на слабия, недоразвит вътрешен мъж.
Тъй като Кен не е получил любовта на жената до себе си (защото не я е заслужил), той си “отмъщава” като налага своята власт върху всички други женски кукли. През цялото време прави това само и само, за да получи признание и любов.
Всички кукли Кен са започнали да властват над Барбитата, но в същината си нищо не е променено. Вместо женската наивност и идеализъм да владее Барби света, мъжката инфантилност го прави.
Женската недоразвита психика, бива превзета от токсичната, недорасла мъжка енергия под формата на патриархата – виждаме как всички кукли са започнали да живеят ролевите стереотипи и мъжете властват над жените.
Истинският свят е показал на Барби, че тя е подвластна на външни сили (върху, които няма контрол), които впоследствие интернализира. Тя бива завладяна символично от женските стереотипи – жената има определена роля, тя е прислуга, тя трябва да служи на мъжа, тя е домакиня, готвачка и т.н.
За да узрее, Барби има нужда да се освободи от мъжкото влияние, което представляват Кеновците. За целта тя самата трябва да бъде изкарана от отчаянието, в което изпада.
Второто събуждане на Барби става, когато истинската, зряла жена (която е и майка в реалния свят) започва да споделя всички неизказани стереотипи, които цял живот е следвала и които са й тежали.
Когато Барби излиза от отчаянието си, събира всички свои женски копия – както казах, всяка кукла е една различна част от личността на самата Барби – и прави преврат. Тоест концентрира всичките си вътрешни ресурси, организира ги и ги използва, за да извоюва вътрешната си свобода от доминантната мъжка енергия, която до този момент я е подтискала.
В този преврат барбитата се събуждат от колективния си сън като една на друга си споделят женските стереотипи, в които са заседнали. Това символизира вътрешното им освобождение от това, което “ТРЯБВА” да е една жена.
Така барбитата постигат еманципация.
Тези сцени са най-вече освобождаващи за зрителките, които сами не са счупили тези ролеви стереотипи в себе си. Докато гледат “Барби”, те самите проектират себе си в ролята на куклите, които извоюват своята свобода.
Този преврат свършва с връщането на власт на женската енергия, която вече е победила мъжката и е по-свободна, по-мъдра и по-директна.
Проблемът, който виждам в този филм, е че той показва само началото на узряването на жената. Ние не виждаме как това става с мъжа и мъжката енергия. Кен остава същия инфантил, който не иска да порасне и да стане истински човек.
За него нищо не се е променило. Той остава слаб, подтиснат и отхвърлен. По никакъв начин не е извоючвал своята сила и достойнство. Това, че облича тениска с надпис “Аз съм достатъчен”(I am Kenough), не показва по никакъв начин, че той пораства.
Кен си остава кукла докрая.
Защо това е важно? Защото, за да порасне истински, жената има нужда да интегрира не само вътрешната си жена (Барби), но и вътрешния си мъж (Кен). Ако тя доминира, ще бъде властна и към всички мъже в реалния си живот.
Това ще й попречи да има здравословна партньорска връзка с истински мъж. В дългосрочен план това ще я подтикне да си намира все слаби мъже, върху които да упражнява (явно или не) своята мощ. Така тя ще се опитва да намери целостта си, но, докато не смени вътрешната си картина за мъжете, няма да успее в това начинание.
Барби не е отговорна за личното развитие на Кен, ако го виждаме като отделен от нея. Една жена не е отговорна за това, че мъжът до нея не иска да порасне.
Въпросът, е, че този филм се опитва да представи определена архетипна история. За жалост прави това като показва само едната гледна точка. Това ни показва, че има скрита идеология в този филм. (Идеологиите винаги разказват само част от архетипната история, опитвайки се да убедят хората, че това е цялата история.)
Филмът показва половинчатото порастване на една жена, която все още е кукла, дори и в края. Над нея властват неосъзнатите женски сили, които продължават да доминират мъжете.
Защо мисля, че Барби не е получила своята вътрешна свобода?
Защото в края на филма Барби светът е властван отново само от жени, които (по своето “свещено” благоволение) позволяват някои мъже да са част от тяхната йерархия в по-ниските й нива.
Тук визирам една от последните сцени, където президентката говори с мъжете и уговарят кой ще е на власт.
За мен във филма се прокрадва токсичен феминизъм, което прави историята незавършена и развитието на Барби половинчато.
Ако искаме тази история да показва цялостна личностна трансформация и порастване, то филмът трябваше да представи балансирането на мъжката и женската енергия и съвместния им живот в трансформирания Барби свят.
В този случай Барбитата нямаше да властват над Кеновците. Да, щеше да има борба между всички, но тя щеше да свърши с мира и свещения баланс, който те заедно откриват.
Така всички кукли щяха да живеят заедно, всеки намерил своето равно и пълноправно място в психиката на Барбара (човешкото име на Барби).
Само от това вътрешно преживяване на равенство между двата пола, Барби може да започне да живее в реалния свят като цялостна личност.
Истински зрялата жена е тази, която познава своята вътрешна сила и в същото време признава мястото на мъжете (и на мъжката енергия в себе си). Тя не ги принизява, за да се чувства равна с тях. Няма проблем да живее женската си роля в обществото, защото се е освободила от нея вътрешно.
Когато цялостната жена може съзнателно да влиза в женските стереотипи и да излиза свободно от тях, без да има проблем с това, тя вече е истински еманципирана.
Когато тя може да чисти, готви и да се грижи за мъжа си и го прави не от място на задължение и обществен (или вътрешен) натиск, а от място на личен избор и любов, тя е свободна.
Не видях това във филма. Барби светът остана под влиянието на женската доминантна енергия.
Да, женските кукли в него имаха повече автономност и сила, а Барби излезе в реалния свят, получавайки своята женственост (под формата на вагината си), но процесът не беше завършен.
Посланието, което получих от този филм беше, че за да порасне една жена (четете да стане по-истинска, автентична и зряла) и да намери своята сила, тя има нужда да властва над мъжете.
Демек, за да може една жена да усеща силата си, тя трябва да е заобиколена от слаби мъже, върху, които да доминира.
Това разбира се все още е наивна, недоразвита жена, която не се е освободила истински от робството, на което е подвластна. Ако това робство преди е било външно (защото жените дълго време не са били равни на мъжете), то сега е интернализирано.
Точно затова не ми хареса филмът.
За мен “Барби” е лош опит да се представи как една жена извоюва своята автономност.
Ако нямаше такъв фокус във филма върху феминистката идеология, както и толкова крайно инфантилни сцени, този филм можеше да е истински шедьовър.
Но не е.
– Емил Стратев
П.П. Това е моят анализ на филма и той не е пълен. Има много какво още да се каже за “Барби”.
Говорих с много хора, които са го гледали и всеки е видял нещо различно. Някои са го харесали, други не. Някои са се свързали с него, други са го проспали или излезли от киносалона.
Ще се радвам да обогатите написаното с вашата гледна точка.
Как вие интерпретирате филма “Барби”?