Как да полудея осъзнато: това беше едно от първите неща, които научих в класа по актьорско майсторство.
Още в началото на групата учителят ни даде упражнение, в което за 30 минути трябваше да се държим като луди хора. Нямаше нужда да знаем различните видове психични болести и как да ги играем.
Нещото беше просто да започнем да се държим като луди.
Първите 5 минути ми беше трудно да се отпусна, защото се притеснявах да не се изложа пред другите. През това време имитирах луд човек, но не се въвличах изцяло в упражнението.
Чувах, че имаше други около мен, които бяха в осъзнатата лудост, което ми помогна да си позволя да се впусна и аз в нея.
В един момент нещо щракна в мен и аз влязох в роля. Или по-скоро нещо започна да излиза от мен. Тогава всичко се промени.
Започнах да издавам странни звуци и да се движа без да имам определена цел или знание какво точно правя.
Колкото повече време минаваше, толкова по-силно влизах в това преживяване. “Ролята” на луд от актьорска игра се превърна в проявление на дълбоки пластове на личността ми.
От мен започнаха да излизат викове и слюнка. Умът ми започна да работи по различен начин. Даже започнах да искам да се нараня физически. Тръгнах да удрям главата си в земята, но спрях, защото имах контрол над преживяването.
В един момент започнах да усещам, че аз се превръщам в наблюдаващ на случващото се, а тялото ми говори и се движи без аз да го насочвам. Усещах, че през това време се освобождавах от неща, които съм подтискал дълги години (най-вече тъга и силен гняв).
След като упражнението свърши, разбрах, че се бях докоснал до скрита моя част и вече имам съзнателен достъп до нея.
Още два пъти след това преживях това упражнение и всеки път беше по-силен от миналите.
След време, в тренинга за семейни констелатори, срещнах друга версия на упражнението в динамичната медитация. Тя е разделена на 5 фази, като втората представлява освобождаване, в което през думи и движения пускаме и изразяваме всичко, което е в нас.
Когато истински навляза в тази фаза, усещам огромно освобождение.
Казват, че осъзнатото полудяване помага в това да не полудеем истински, защото в него си позволяваме нещата, които цял живот сме потискали. Това е хубаво винаги да прави в безопасна среда, в която да не нараним себе си и другите.

Една от причините да съм по-спокоен в живота си е благодарение на тези осъзнати полудявания. Те са ми помогнали да изкарам навън вътрешното напрежение.

– Емил Стратев