В констелациите възприемаме хората като звезди. Оттам идва и “констелации”: съзвездия, връзката между звездите.
Всеки в семейната система е като една светеща звезда. Когато на човек се случи тежко събитие (като загуба на човек или имот/дом), ранна смърт, убийство, голяма несправедливост и т.н.), а той и неговите близки не могат да го отработят, този човек и събитието биват изключени.
Когато една звезда умре в Космоса, тя се превръща в черна дупка, която засмуква енергията и светлината наоколо.
Когато човек бива изключен от семейната система (защото споменът за него води до голяма болка), той се превръща в енергийна черна дупка. Светлината наоколо бива “засмуквана” и звездите (близките му) не светят толкова ярко.
Хората от следващите поколения ще се опитват да го включат по някакъв начин.
Моята сляпа любов ме е карала несъзнателно да правя неща за предците ми:
- В началното училище ме тормозеха и пребиваха.
- Често се усещах като аутсайдер.
- Имах силен импулс към смъртта.
- Бях зависим (психологически) от марихуана.
- Като тийнейджър всекидневно пих много алкохол.
Благодарение на Семейните констелации имах възможност да видя изключените в моето семейство и да отворя сърцето си за тях.
Така от аутсайдер, който не чувства мястото си никъде, се превърнах в мъж, който усеща, че принадлежи в племето си. Това ми помогна постепенно да реша всичките теми, които споделих по-горе.
В една констелационна група осъзнах, че точно, защото през целия ми живот съм се чувствал като изключен, личната ми мисия е да включвам изключените.
– Емил Стратев